Конфликти в Анкара, споразумение в НАТО

Срещата на върха на НАТО в Анкара приключи. На ред са последиците. Едни като проф. Давутоолу, експремиер и ексвъншен министър на Турция, се пита "ама какво защитаваме с НАТО", друг се възторгва със "Зеленски-юнакът на Анкара", а редица наблюдатели са убедени, че "пукнатините в НАТО излязоха наяве и просто бяха повторени т.н. ангажименти от миналогодишната среща на върха в Хага."

Допълнено само с точка за "предотвратяване на придобиването на ядрени оръжия от Иран и свобода на корабоплаване в Ормузкия проток". На практика в "НАТО са скарани, но под общ покрив". Защото и преди, и по време на самата среща в Анкара и с просто око личаха неистовите усилия да се убеди обществеността, че "НАТО се преструктурира, навлиза в ерата на "НАТО 3.0 и гради бъдещето в модернизиран съюз с "по-силна Европа в рамките на по-силно НАТО". Съюзниците в Европа и Канада, заедно със САЩ, поемат по-голяма отговорност в защита на съюза. Единството е подкрепено единодушно, рапортува Рюте.

Онзи Рюте, който на въпрос на журналист от Дания "дали му е останало самоуважение след поведението ви към Тръмп" обърна гръб и не отговори. Нито звук за Гренландия, обвиненията към Санчес и Мелони и водените търговски войни на американския президент. Факт е обаче, че този път не си позволи да нарича Тръмп "татенце", което не спря критиките за унизителна васалност. След толкова усилия да се осигури присъствие на Тръмп на тази среща на върха в Анкара, за радост и на Ердоган, да не се допуска да бъде раздразнен хегемона и да реши да напусне внезапно, както на срещата миналата година на Г-7 в Канада, няма как Рюте да бъде по-премерен в изявите си.

Тръмп трябва да осигури оставането на САЩ в НАТО, в Европа, да гарантира отново подкрепа за Украйна и осигури бъдеще на Алианса чрез посочване на враг в лицето на агресора Русия. Парите ще са европейски. Целта е постигната - врагът т.е. Русия е в т.2 от заключителната обща декларация, съюзниците са с непоколебима подкрепа за Киев в защита на "териториалната цялост и суверенитета на Украйна", а чл.5 от Вашингтонския договор е гарантиран ангажимент и опора за всяки съюзник. Не бе приета нова стратегическа концепция, а основната цел бе представена като потвърждаване на политическата линия, договорена в Хага, и поддържане на имиджа на единство в рамките на Алианса.

Общата декларация обаче е само от една страница с 6 точки, докато в Брюксел през 2021г бе от 79 точки, а в Мадрид от 2022г - 90 точки. Картината е ясна - НАТО продължава пътя си с кратки декларации, по които е по-лесно да се постигне съгласие, вместо с подробни споразумения. А дали ще има нова среща на върха в Албания през 2027г е въпрос без отговор на този етап. Важното е, че продължава целта за 5% разходи за отбрана и се подчертава премахването на пречките пред търговията с продукти на отбранителната промишленост.

За Турция е особено важно.И тук не може да не се спомене, че някои чертаят мрачни картини за неизбежен разпад или най-малкото за решения, които да послужат като временно средство за прикриване на задълбочаващите се разногласия от последните години. Просто да се запази общата основа и се прикрият кризите в Алианса. Именно затова Рюте казва, че НАТО е единствен на света и е отбранителен съюз. Никого не е нападал. Няма слово и конкретика какво е било в Либия, Афганистан, да не говорим за Сърбия.

Турция е похвалена за "щедрото гостоприемство", Ердоган е получил уверения, че Тръмп има положително отношение за възможността Анкара да се върне в програмата на F-35, но Хегсет незабавно е отлетял от Анкара за Тел Авив да успокои Нетаняху,че от обещание глава не боли, както казват у нас. В тази връзка не става ясно защо Ердоган е избрал да подари на всеки лидер, участник в срещата на върха на НАТО, пистолет с гравирано собствено име и с патрони. Да не забравят за превъоръжаването на армиите си в подготовка за нова война или да имат подръка оръжие за отбрана или самоубийство при внезапно възникнала неотложност.

Всичко това, разбира се, е в сферата на шеги и закачки за разведряване на атмосферата сред представители на медиите. Онези, които са били удостоени с честта да бъдат акредитирани. Защото Анкара отказа на доста свои и чужди журналисти право да присъстват на форума в Анкара. Която бе превърната в укрепен град, а стотици граждани са били арестувани, за да не се организират протести срещу НАТО. Е, организирали са се, но без кървави стълкновения.Не може да се отрече, че Зеленски е сияел на срещата на върха на НАТО на 8 юли.

Явно като майстор на медийните послания, той е успял да създаде наратив за повратна точка във войната и че "Русия губи". Твърди, че отбранителният сектор на Украйна е узрял до степен, в която става все по-ефективен. И това на фона на завръщането на САЩ в играта на преговорите за прекратяване на огъня и обещания за рязко увеличаване подкрепата за Киев. Въз основа на използването през тази година на нови и подобрени дронове за средно и дълго разстояние, нарушавайки логистиката на Русия зад фронтовата линия и многократно удряйки всяка една от 30-те големи петролни рафинерии на руснаците.

Причинявайки национална енергийна криза. И в същото време Зеленски заплаши да атакува Беларус, ако Лукашенко не изключи ретранслаторните станции по границата, които помагаха за насочването на руските дронове в Северна Украйна. Изключиха ги. Но Лукашенко отлетя за Москва, а после за Пекин. Не е приятно да си между чука и наковалнята. Защото е известно, че западни експерти, офицери, насочват украинските дронове в посока териториите на Русия. Вече не се крие и от двете страни. Но става все по-ясно и че камъните, които Зеленски хвърля с дроновите атаки все още не се достатъчно големи, за да нанесат нокаутиращ удар.

Реалността не е розова. А и реалността на бойното поле не го потвърждава. Особено след падането на Константиновка. Каквото и друго да говори Зеленски. Залужни в статия за "Телеграф" пише, че "не трябва да се подценява Русия и тя не е победена". До есента имало реална възможност последната част от Донбас да падне. Всичко е в сферата на гаданията, но валят информации, че преговори по задкулисни канали продължават, че Уиткоф, Къшнър и Димитриев все още са в играта и вероятността официални разговори да се възобновят през август никак не е малка.

Зеленски даже дал на Путин 40-дневен срок за започване на преговори за спиране на бойните действия. Време, което е необходимо на една душа да напусне мъртво тяло. Умее ги Зеленски или кураторите му тези техники. Дали си дава сметка, че обещанието на Тръмп в Анкара да му даде лиценз да произвежда "Пейтриът" не е нищо друго освен празен жест? Ще отнеме години, да не говорим за трудностите по действителното му одобрение.След 5 години я камилата, я камиларя, но днес Украйна е изчерпала прехващачите, а Тръмп е достатъчно хлъзгав, за да се разчита на обещания.

Знае се, че откакто Тръмп отново е на власт САЩ не изпращат никакви пари на Киев и няма да му дават повече.Рюте обяви в Анкара, че 32-те членки на Алианса са обещали 70 млрд евро за Украйна, но ако се прочете дребния шрифт, всъщност никой нищо не е обещавал. Във все по-нефункционалната европейска икономика никой няма пари в брой. Дори за данък от 0.25% от БВП за членовете в еврозоната отговорът бе "не". Антируските ястреби продължават да настояват за продължаващо финансиране на войната в Украйна, но отговорите са отново "Не". Кая Калас предложи 5 млрд евро разводнен ангажимент, но също получи отказ. Нидерландия и Финландия са обявили, че са изчерпали парите си за Украйна.

Такива пари костваха поста на Стармър във Великобритания, а коалицията ва Мерц в Германия изглежда все по-несигурна. Макрон е в неизгодна позиция за следващите президентски избори във Франция. Е, той поне няма как да се кандидатира отново, но макронизмът ще понесе последиците от политиката му. Все пак да се пропуска, че и Путин е в дилема между гълъби и ястреби. Надеждите, че европейският пейзаж до 2028г ще се е променил напълно и на власт ще дойдат крайнодесни, национал-популистки партии, които искат да сложат край на войната може да се окаже и сметка без кръчмар.

При победата на Мадяр в Унгария се казваше, че Будапеща се връща в ЕС, но картината не се оказа точно такава. Льо Пен се връща на сцената, макар и осъдена и може да стане президент на Франция. Тръмп сякаш е изоставил "пропутинската линия" и намеренията му да сключи пакет от бизнес-сделки тип Димитриев са в минало време. На този етап определено е тръгнал в друга посока. Казват, че времето му изтича преди ноемврийските междинни избори, а ролята от поражението в Иран носи само негативи. Играта на много фронтове е изтощаващо занимание и не винаги носи успехи. Инатът и находчивостта на Зеленски да оцелява не се вписва в намеренията за търсене на изход поне в Украйна.

Затова наблюдатели на Запад твърдят, че Тръмп с цел намаляване на загубите се "опитва да изстиска каквото и да е от сока, останал от портокала, за да изглежда добре преди изборите". Путин, ако се е надявал на сделка, ще трябва да изчака за облекчаване на санкциите. Ако не се получи обрат в политиката на Тръмп, Москва ще се върне към изтощителна война и да превземе целия Донбас. Тогава може да обяви победа. Но къде ще е Зеленски тогава, никак не е ясно. И това са последици от срещата на върха на НАТО в Анкара. Путин не е бил там, но за него непрекъснато се е говорило.

Анкара е горда с домакинството на тази среща, но е съмнително дали ще получи обещаните отстъпки от страна на Тръмп, най-важния гост. Но и политиката на Ердоган към Москва няма да се промени. Това е сигурно. Той умее да играе в две посоки. За нас е важно да се чете не само между редовете, а и онова, което е написано с малките букви. Емоциите и тяснопартийните интереси са за по-нормални времена.